Светослав Райков Пейчев е роден на 24.10.1952 г. в гр. Русе. В продължение на много години плава с корабите на Българския Морски и Речен Флот.

Приятели и познати тук ме наричат Саймън, защото им е много трудно да произнесат българското ми име. Всъщност Simon ме “кръстиха” още като моряк по същата причина и заради това, че произнасянето му на всички популярни езици е лесно. По-късно започнах да използвам Simon Martin като мой литературен псевдоним.
   Не съм професионален писател или журналист, въпреки че съм написал доста неща. Писането е по-скоро едно от трите ми хобита /страсти/ заедно с подводния свят и космоса. Когато ме “засърбят ръцете” или Музата ми зашепне в ухото сядам пред компютъра. На бюрото ми има два – единия за комуникация със света и приятелите, а другия за това което пиша и е без пароли – на свободен достъп за всеки мой гост. Но когато се разхождам винаги нося бележник в който си записвам мисли или идеи които ми хрумват.
   Надявам се последния ми миг да ме свари на брега заслушан в шума на вълните и с поглед зареян в звездите

2. Кога изпитахте за първи път удоволствие да изразите мислите си на белият лист?

   Като малък четях много книги с приключения, с интересни разкази и гледах много филми. Обичах да ги преразказвам на приятелите си които не са ги чели или гледали филма. Често използвах въображението си и допълвах или променях преразказите си за да станат по-интересни. Понякога успявах да съставя и разкажа хубава история от най-обикновена случка която съм видял в живота. И така първо се изявих като добър разказвач. По-късно обогатих “репертоара” си със смешни истории, които ми се удаваше да измислям. Понякога за по-кратко разказвах само най-смешните моменти от тях и се получаваха доста сполучливи вицове. Някои от тези мои смешни истории и вицове, преразказвани от човек на човек станаха популярни преди да ги публикувам. С течение на годините станах по-опитен разказвач, но първото нещо което написах на хартия беше едно стихотворение. Една приятелка ми се похвали, че е в училищния им “вестник” са публикували нейно стихотворение и ми го показа. Смело заявих, че аз мога да напиша по-добро. Тя ми опонира, че затова е нужен талант. Тази случка ме амбицира /нали съм зодия скорпион/ да й докажа, че с воля и труд може да се компенсира талантът. Така се роди първото ми стихотворение, което беше разбира се на любовна тема. По-късно то стана първата ми публикация и тогава изпитах истинско удоволствие от труда си. Всъщност причината да започна да пиша бе точно това момиче, иначе щях да си остана само разказвач и душа на всяка компания.

3. От коя житейска област най – често черпите вдъхновение?

   Повечето от нещата които съм написал и пиша са по действителни преживявания - мои или на приятели и познати. Но понякога когато искам да напиша нов разказ вземам в ръка един речник, затварям очи, разтварям го и поставям пръст по средата на страницата. После поглеждам кое е най-близкото съществително до пръста ми и тази дума става основата, около която изграждам разказа с помощта на въображението си което никога не ме е подвеждало. От тази своеобразна лотария често се пръкват неочаквани сюжети. Така попадайки на думата “лазер” написах разказа “Лазерна любов”.

4. Според известната ни поетеса Мирела Иванова, „картата на поезията в началото на ХХI век не е най-силната, може би държиш в ръка една бита карта.” И все пак поетите продължават да творят...

   Не само поезията, а и всички жанрове на литературата се намират в един преходен период. С нарастването на динамиката на живота и появата на много нови мултимедийни продукти на средно статистическия човек му остава все по-малко свободно време за четене, но той продължава да отделя значително време за гледане на телевизия. Свидетели сме как ученици предпочитат вместо да прочетат някое задължително произведение, да изгледат филмирания му вариант /ако има такъв/. Това им пести много време и често дава по-добри резултати от колкото дългото и скучно четене на същото произведение.
   Уверен съм, че не е далеч времето в което публикуването на литературни произведения на хартиен носител силно ще се ограничи. Скоро техниката ще позволява в домашна обстановка всеки сам да си бъде издател. С помощта на личния си компютър всеки текстов файл ще може да се преобразува, не само в звуков, но и във видео файл много бързо. Така всеки току-що завършен стих, разказ, роман и т.н. ще се записва на подходящ миниатюрен носител като радио драматизация на фона на подходяща музика или като филм в който може да вземете лично участие като актьор. Тогава факторът липса на време за четене ще отпадне. Ще стане възможно докато пътувате с колата си към работа с помощта на вграденото стандартно устройство в нея да изслушате най-новата стихосбирка, а ако попаднете на задръстване и да изгледате най-новия сборник с разкази или роман на любимия ви автор. Същото ще може да направите и с помощта на лаптопа си или мобилния си телефон. Както сега е възможно в паметта им да се съхранят хиляди mp3-ки, така скоро вие ще имате под ръка, във всяко удобно за вас време, на разположение огромна библиотека и видеотека съдържаща биографични филми за любимите ви автори и филмирани всички техни произведения. Киното и литературата почти ще се обединят, както телевизорите почти ще изчезнат, тъй като компютрите и мобилните телефони ще изземат функциите им. Дори компютрите ще бъдат без екрани защото картината ще се проектира пред вас и около вас в пространството правейки ви непосредствен участник в “шоуто”. Но бъдете сигурни - автори винаги ще има, дори и да бъде създаден равностоен на човека изкуствен интелект.

5. През 1999г. пишете стих с политически нотки, наречен „От обич”. Дали „война”, ще отпадне някой ден от речника ни, като архаична и ненужна дума? Какво трябва да притежава човек през новото хилядолетие, как трябва да се бори за да може еврейската дума Шалом (в превод Мир) да стане реалност?

   Когато някой поеме ролята на съдия в нечий спор, той трябва да познава много добре спорещите. В противен случай ще отсъди грешно. Точно така сбъркаха американците по отношение на конфликтите в бивша Югославия. Убеден съм, че те не знаеха нищо за босненците, косоварите и шиптърите, които аз добре познавам. Една от техните скрити цели бе свалянето на режима на Милошевич, а това те можеха да направят с много по-малко средства от тези които им коства тази война. Просто за няколко милиона те можеха да подкупят определени членове на югославския парламент /скупщината/ и депутатите сами щяха да свалят Милошевич. Но другата им скрита цел - разбиването и съсипването на Югославия нямаше как да осъществят без тази война и в подкрепа на демагогията си те използваха НАТО. Тогава България се стремеше към членство в НАТО и властниците ни раболепно отвърнаха с “Да” на всички искания на пакта без да се допитат до народа ни. Никога не съм симпатизирал на режима на Милошевич, но подразнен от лицемерието на западните сили и намесата ни в конфликта, написах стихотворението “От обич’ и го изпратих до председателя на скупщината на Югославия в Белград. По този начин исках да изразя личното си несъгласие /а предполагам и на по-голямата част от народа ни/ с тази война. Там явно добре са разбрали смисълът му /макар че бе написано на български/, щом после получих поздравления за позицията си и уверение, че когато и да поискам да придобия югославско гражданство, то ще ми бъде дадено веднага.
   В глобален мащаб смятам, че колкото повече се стопява разликата между бедните и богатите народи, колкото повече религиите престават да бъдат фактор определящ начина на поведение и живот на хората – толкова по малко ще са появите на различни диктатори по света и избухванията на локални или по-мащабни войни. За съжаление това няма да стане скоро и думата “война” няма да отпадне от речника на поне още няколко поколения..

6. Наистина ли „Заменям светли идеали за стабилни капитали.”, както сте написали в своите „Хумористични обяви”? Кои са вашите ценности, кое ви крепи като човек?

   Цитираната мисъл /хумористична обява/ не е мое верую и цел. Тя по-скоро е характерна за партиите и политиците ни.
   В отношенията си с хората върховенство за мен имат: почтеността, коректността и приятелството.
   Мечтите са това което ме крепи като човек. Моите мечти никога не свършват. Стремя се да реализирам колкото се може повече от тях. А заради другите мечти, които не зависят от мен, съм се вкопчил в живота с надеждата да дочакам осъществяването им.

7. Използвахте ли истински образ(прототип) за героинята Марияна, от разказа ”Приятелки”? Как се зароди идеята да опишете в разказ, тези три „М”?

   Когато плавах с корабите имах един колега, който постоянно се запасяваше с кондоми щом тръгвахме да се прибираме към България. Това беше доста странно и някой го попита за какво му са – нали е женен? Той отвърна, че съпругата му не желаела да имат дете поне още 5 г. за да не си разваляла фигурата. Друг един взел, че пробил после всичките му кондоми през средата с игла и веднага се похвали какъв “номер” му е скроил. Шегите на моряците понякога са доста дебелашки, но това бе добър сюжет за разказ. А трите “М” ми хрумнаха докато слушах един стар хит на позабравената група “Бони М” – /Хубавите М - имената на трите вокалистки от тази група започваха с буквата М./ Останалото е плод на въображението ми и познаването на жените.

8. На 29г. сте издали първата си стихосбирка "Ще забравиш...". Какво бе усещането когато за първи път взехте в ръце своята книга?

   Приех събитието доста спокойно. Просто бях направил първата си крачка по безкрайния път на литературното творчество. Още тогава мислейки за следващите си крачки по този път ми беше ясно, че хумора, сатирата и прозата ме привличат повече от любовната лирика. Най-важното за мен беше веднъж тръгнал, никога да не спирам, да не се връщам, дори когато ме спъват или се опитват да ме изблъскат встрани от този път.

9. Може ли да се изчерпи таланта, вдъхновението изведнъж да си отиде и между очите, ръцете и ума на автора да се наруши алхимията на поезията и прозата?

   Може! И най-големия талант, ако се затвори и изолира от хората и света един ден въображението му ще откаже и той ще блокира. Това никога няма да му се случи, ако често пътува, завързва нови запознанства и не спира да мечтае. Движението, доброто здраве и промяната са моторът на вдъхновението. Динамичните творци се оплакват не от липса на идеи, а от време за реализацията им.

10. Живеете в чужбина. С какво българинът впечатлява човека от запада. Балканите, скучна или интересна тема за разговор са?

   Бил съм в много страни и обикновено името България е познато, но твърде малко знаят къде се намира, с какво е известна и как изглеждат българите. По-информираните /предимно от Западното полукълбо/ при името България веднага споменават Стоичков, София и каквото знаят още. Японците въодушевено изричат “yoghourt” – там сме извести с киселото си мляко за което те имат отдавна лиценз да го правят, но и те не са много наясно къде е България. Най-често ни вземат за една от бившите съветски републики и мислят, че говорим и пишем на руски. Имал съм случай след като кажа, че съм от България да ме питат къде се намира. Пояснявам, че е в Европа и следва нов въпрос “Къде е пък това?” !!! Истината е, че почти всички знаят къде е Гърция. Затова най-лесния начин да обясня къде се намира България е като кажа, че имаме обща граница с Гърция и се намираме на север от нея. Слушат с интерес когато разказвам за родината ни, но за повечето думите “комунизъм” и “екс комунистическа държава” не поражда абсолютно никакви асоциации. Българинът обикновено впечатлява с ерудицията и уменията си, които са над средното ниво. /Нали живота ни е научил на много неща и сме “пенкилер” във всичко./ Когато обаче става въпрос за високи технологии и компютри не малко българи се провалят, особено от по-старото поколение. Жалкото е, че повечето наши новопристигнали сънародници често нарушават законите и добрите норми на поведение в държавите в които пребивават и това се отразява негативно на имиджа на старите емигранти и на страната ни.

11. Преди няколко дни закриха поредната Аполония. Някой от наградените поети, музиканти получават признание в чужбина, и чак тогава у нас. Дали това се дължи само на липсата на средства и добър маркетинг или си е в сила „Никой не е пророк в собствена си държава”?

   Не е тайна, че много от утвърдените и известни наши поети, писатели, композитори и прочее творци все още продължават да “дърпат конците”. Окупирали председателските постове на браншови съюзи, общности, организации, фирми и присъстващи почти неизменно в журитата на повечето конкурси, фестивали и подобни прояви те упорито отказват да отредят подобаващо място на новите талантливи наши творци. Когато го правят, го правят твърде неохотно – сякаш дават подаяние или от лична заинтересованост. Искат само те да бъдат на “върха” и да продължават да обират лаврите, дори когато времето им е изтекло. От друга страна – издателите на литература и музика не желаят да рискуват да издадат неизвестен поет, писател или певец и евентуално да загубят, освен ако не става дума за “чалга”, която се харчи добре, но пък едва ли може да се нарече изкуство. Като се има предвид и малкото средства които се отделят за култура и липсата на мощни и надеждни спонсори, стига се до ситуацията много от младите творци да предлагат продукцията си първо в чужбина. В това няма нищо лошо, защото там те са оценявани по достойнство, а не с връзки. Повечето от тези млади таланти владеят английски език, които се приема вече едва ли не за международен и това улеснява нещата. Въпреки спечеленото признание, награди и слава навън, почти всички от тях се връщат в България за да участват в културните прояви и да доставят удоволствие на зрителите с изкуството си. И тогава от немай-къде местните “пророци” ги удостояват с напълно заслужени награди, които те приемат по-скоро като особено ценни награди за патриотизъм.

12. Какви са необходимите условия да се роди едно произведение? Какъв е ритуала на писане?

   Не знам как е при другите автори, но при мен първото условие е да имам желание да разкажа /да запиша/ някоя история, която вече е почти готова в главата ми. Ако е само бегло хрумване или просто идея, преди да почна да я реализирам като текст си изяснявам за какви читатели ще е предназначена тази история. Дали трябва да ги развесели или да ги разплаче. Или пък да ги накара да разсъждават поставяйки им въпроси до чиито отговори те сами трябва да достигнат. Смятам, че съм успял когато читателят е увлечен от действието и не мисли за автора докато не прочете цялото произведение.
   При поезията е по-сложно. Тогава се стремя с малкото думи да успея да предам на читателя чувствата, трепетите или гнева които са ме владели при писането. Успех за мен е когато читателя почувства стиха и думите така сякаш той ги е написал или сякаш стиха е написан точно за него, а не за някой друг.
   При епиграмите, хумора и сатирата наред със задължителното предизвикване на усмивка се стремя отправеното ми послание да е максимално ясно и да попада точно в целта.
   При афоризмите се стремя да накарам читателя да види нещата от ъгъл различен от общоприетите, поднасяйки му в лъжичка морето на мъдростта.

13. Когато чета информация за класиците не само от българската, но и от Европейската литература обикновено, се обяснява, как автора е бил повлиян от някое литературно течение.
Какъв е вашият стил на писане? Имате ли прозаик или лирик на когото сте подражавали?

   Ако бяха попитали самите класици, те едва ли щяха да се съгласят с критиците си. Обикновено критиците са хора които не умеят да пишат, но учат другите как да правят това и понякога създават доста погрешна представа за авторите. Mного често, те са и цензорите и лакеите на властта. Пък и повечето класици не са живи и не могат да се защитят. Ще си позволя да дам един съвет на пишещите – Никога не отговаряйте на критиците! Оставете ги да си пишат каквото си искат, все пак те имат нужда да изкажат мнение дори когато никой не ги пита. Творете за собствено удоволствие и за удоволствието на читателите си и неминуемо ще постигнете успех. И ако поглеждате в “чинията” на известните майстори на перото, то правете това само за да се уверите, че приготвената от вас гозба, във вашата чиния, е не по-лоша от тяхната, но не ползвайте чужди рецепти за да я приготвите, защото гювечът който ще се получи няма да е вкусен и на вас и на другите.

14. С какво човека на перото и словото, е пречка за хората във властта? Още Наполеон е подлагал на гонения памфлетистите. Смятате ли, че човек е успял да извоюва безпрекословно свободата да изразява себе си?

   Аз мисля, че съм от авторите които се ровят в задния двор на обществото и излагат на показ недъзите му и най-вече тия на властта, ръководен от мисълта, че рибата се вмирисва откъм главата. Това е един напълно демократичен начин на критика който естествено не допада на никой диктатор и на никоя власт. Затова властта винаги се стреми да ограничи правото за свободно изразяване на пишещите на тази тема и да ограничи популярността им, чрез “законни” или незаконни средства и хватки, а когато не може да ограничи свободата на мисълта им, тогава ограничава свободата на тялото им. В страни, които не се управляват от диктатори или олигарси, а от реалната демократична власт на народа, това не се случва. Жалкото е, че тези страни почти не съществуват.

15. Вярата в доброто безгранична ли е? Кой е вашият бог?

   Всички се раждаме добри. После заобикалящия ни свят, живота и отношението на хората към нас променят някои от нас към лошото. Да върнеш някого в “правия път” е по-трудно отколкото да изправиш всички криви пътища по света. Но пък е голямо предизвикателство и си струва човек да опита.
Религията за мен е част от традициите които уважавам, но не бих казал, че имам Бог. Когато вярваш в себе си, не вярваш в Богове..

16. Щастлив човек ли сте?

   Не, но не се оплаквам. За мен щастието е вид вътрешен комфорт постигнат от хармонията с хората около теб и заобикалящия те свят. Има твърде много неща в този свят с които не съм съгласен. Чувствам се като някой клоун, за когото е удоволствие да разсмива зрителите дори с цената на сълзите си.

17. Ако някой ден ви предложат да заснемат поредицата „Разкази с неочакван край”, кои свои разкази бихте избрали?

   “Ало, Иване...”, “Приятелки”, “Място за секс”, “Безплатна обява”...

18. Вашите „Зодиакални обяви” предизвикаха невероятен интерес. Имате ли астрологични познания и това помага ли ви?

   Като дете мечтаех да стана летец /но станах водолаз :)/. Привличаха ме небето и звездите. Станах свидетел на овладяването на космоса и твърде рано си зададох много въпроси. Как е създаден света? Кой ни е създал нас самите? От къде идват НЛО /няколко от които бях видял с очите си/? Потърсих отговорите в книгите и Библията, но не останах доволен. Не се съгласих с изучаваните тогава в училище теории на академик Опарин за произхода на Земята и на Дарвин за произхода на човека. Не се съгласих и с Библията и божественото начало. От всичко което прочетох и видях си изградих собствена теория, но на много въпроси така и не намерих отговор, като например: Защо Луната е по-стара от Земята, защо не се върти около собствената си ос и не е ли тя с изкуствен произход? Защо спътниците на някои планети се въртят около тях в обратна орбита спрямо другите? Защо магнитното поле на Земята се променя и променяло ли е то поляритета си? И още много други. Но за мен стана безспорно, че ние хората сме плод на генно инженерство извършено от няколко различни извънземни цивилизации, които през различни етапи от време са посещавали планетата ни. За първите им несполучливи опити да създадат разумен хибрид между земен животински вид и тях самите се споменава в почти всички митове и легенди – от птиците с човешки глави, русалки, циклопи, кентаври и т.н. та чак до делфините които са още сред нас. Много са доказателствата потвърждаващи тези митове и легенди – не един път от морета и океани са вадени русалки, а преди няколко години в южната част на Пелопонес /Гърция/ бяха разкрити гробовете на над 40 кентавъра и снимките им обиколиха света, но бързо всичко беше засекретено. В борбата за технологично надмощие водещите в това отношение държави засекретяват и отричат всичко – от падналите /или свалени/ НЛО до археологическите находки с цел да се доберат до нови технологии с които да превъзхождат другите. Според мен, след неуспешните си опити извънземните стигат до заключението, че маймуните са единствения подходящ земен вид за продължаване на опитите им. Част от тях с които не са правени такива опити са си останали маймуни и до днес. От другата част се появяват първобитните хора, но еволюцията им спира до тук за милиони години – до следващото идване на извънземните и новото генно подобряване на вече създадения вид. Тогава те стават хора, обособяват се по раси и някои от тях започват да боравят с огъня и металите, но следва нов застои за хиляди години, защото интелекта им е все още недостатъчен за технически открития. След последната намеса /побутване/ на създателите ни прогресът на човечеството е изключително ускорен. Не изключвам и вероятността Земята да е била създадена като един гигантски резерват, съхранил растителните и животински видове на много от многобройните цивилизации в Космоса, както и възможността някои от тези цивилизации вече да са изчезнали. Допускам, че в момента ние сме просто поредната цивилизация от многото други съществували преди нашата в далечното минало на Земята и безвъзвратно изчезнали.
   Прочетох много публикации, изгледах много снимки и документални филми в подкрепа на тази своя теория. Обиколих почти всички световни музеи и места със запазени загадки от древността - Египетските пирамиди, останките от цивилизациите на Маите, Ацтеките и Инките. Летях с хеликоптер над платото Наска в Перу, бях в Индия, и в Стоунхендж и на куп забутани острови сред океаните и къде ли не... Видяното там би убедило всеки, че произходът на човека е свързан със звездите. Може би затова те оказват такова голямо влияние върху нас. В най-древните хроники числото на планетите в нашата слънчева система е 12 – колкото са зодиакалните знаци. За сега са ни известни 10 планети, като последната беше открита наскоро. Може би е въпрос на време да бъдат открити и другите 2.
Когато се сравнят Зодиаците на различните народи се откриват поразителни прилики. Например аз съм Скорпион по нашия, а според китайския, който е по години, съм роден в годината на Дракона и хороскопите им се препокриват.
Безспорно планетите и звездите оказват влияние върху изграждането на личността и характера на хората, затова и между родените под един астрален знак има толкова сходства.
   Човек може да влияе на съдбата си само в определени граници, но само ако знае миналото си и вярва в бъдещето ще може да намери точното си място в настоящето.

19. Един астролог, първо би попитал в кой знак е вашето слънце. Не очаквах, че ще издържа, чак до осемнайсетия въпрос. Вие намекнахте, че сте скорпион...

   В знака на НАДЕЖДАТА. Децата са моето слънце. Звездите в техните очи и слънчевите им усмивки е това което осветява пътя ни.

20. Мореплавателите са се ориентирали по звездното небе. Ако се окажете сам сред морето, на малък кораб без компас, как ще се ориентирате в коя посока е брега?

   Дори в съвременния технически свят с GPS-и и множество навигационни уреди, мореплавателите изучават задължително и астрономия. Като алтернативна възможност за ориентиране Слънцето и звездите са част от морската навигация. В Северното полукълбо за ориентир се използва Полярната звезда /в съзвездието Малка мечка/, а в Южното - съзвездието Южен кръст /съседно е на съзвездието Кентавър/. То не се вижда от България. В него се виждат около 30 звезди, но повечето от тях са слаби. Четирите най-ярки звезди образуват добре очертан кръст, а името му е дадено от Магелан.
   Старите моряци казват, че там на където те тегли сърцето е твоята родина и това притегляне е най-точния ориентир..

21. В началото на миналия век, американците пускат първата подводница на плаване. Кръщават я „Наутилиус”, името с което Жул Верн е нарекъл кораба на Капитан Немо . Не ви ли изкушава научната фантастика? Бихте ли отказали да напишете бъдещето?

   Личности като Жул Верн, Леонардо да Винчи, Нострадамус /и още няколко/ просто не се вписват във времето и обществото в което са живели. Те сякаш са били от друга епоха. Неяснотата около произхода им, гениалността им, нещата които пишат, рисуват, предсказват и стават действителност векове след това, ме карат да си мисля, че те са били пътешественици във времето. Хора от нашето бъдеще открили “машината на времето” и използвали я за да се върнат назад в ония години. Може би някакъв технически проблем им е попречил да се върнат обратно и така те стават гениите /и същевременно чудаците и лудите/ на онова време, описвайки, чертаейки или разказвайки за неща и събития които за тях са били вече реалност или минало.
   Фантастиката винаги ме е привличала и изкушавала. Когато се запознавах с класиците и произведенията им в този жанр с изненада открих, че повечето от най-популярните писатели фантасти са били /а някои и още са/ известни учени, физици, биолози, лекари, археолози и т.н. Изводът се налага от само себе си. Четейки техните произведения ние надникваме в бъдещето и понякога ни се иска да останем там.
   Да успееш да смесиш илюзии, мечти и реалност е доста изкушаващо и аз не бих се отказал от това.

22. Споделете с нас цитат, от последното произведение което написахте…

   “Последното което видя от мазето бяха капките влага които се стичаха по стените му. Сякаш това бяха сълзите на мрака плакал заедно с него...”

   Това е откъс от новелата “Сълзите на мрака” в която се разказва историята на едно момче останало сирак.

23. Имате 11 сек. да кажете нещо искрено и лично на хората които ще ви прочетат...

   Ако искате да оставите следа по пътя - вървете след хората, но ако искате да оставите следа в историята - накарайте хората да вървят след вас.